СЪЮЗ НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА И РЕЗЕРВА ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ !
Напоследък много започна да се говори за опасност от война, за необходимост от връщане на наборната военна служба, последиците от нея, дават се примери от други страни как се решава този проблем и аз реших, като стар и горе долу разбиращ от тези неща воин да си кажа мнението по този въпрос. По-скоро ме помолиха да си кажа мнението, в интерес на истината. Според мен третата световна война е започнала още след приключване на студената война и е низ от конфликти в различни региони на света, в това число тези в Близкия Изток и продължаващия в Украйна. Надявам се, че все още има разумни хора сред тези, които управляват света и няма да се стигне до глобален конфликт. А как да се реши проблема с възстановяване на военния потенциал на страната и по-специално по отношение на човешките ресурси предлагам едни кратки тезиси за размисъл.
ТЕЗИСИ
Относно въвеждането на задължителна военна подготовка на населението и някои промени в ЗОВС
Неочаквана от всички, но промяната в международната военнополитическа среда е вече факт и се отчита като нова реалност в официалните военни доктрини на страните и военнополитическите съюзи. Отчита се и като факт от обществено-икономическите съюзи в Европа, Азия, Африка, Америка и регионалните в Близкия изток и други райони на света, които предприемат мерки за защита на своите членове. Илюзорната допреди няколко години липса на военна опасност предизвика опасно развитие на пацифизма, който стана държавна политика в много страни, в това число и в България, които предприеха драстично намаляване на военните си потенциали след края на Студената война. България отново бе начело в класациите за принос в разведряването на международната обстановка, като съкрати петкратно въоръжените си сили и десетократно намали въоръженията и бойната си техника, по същество намали военния си потенциал с 40%, най-висок сред страните-членки и кандидати за членство в НАТО, не предприе никакви стъпки в модернизацията и превъоръжаването на армията и последната намали значително своите способности до ниво да може да изпълнява своите задължения по Конституция и закон, меко казано, в ограничен обем. Демилитаризацията на обществото, любима тема и занимание на цяла армада политически сили и част от обществото, достигна пагубни за сигурността на страната размери, ресурсите и резервите за сигурност и отбрана бяха опоскани за други цели и за обогатяване на управляващи елити. Но историята и логиката на развитие на света като периодична смяна на периоди на мирно съществуване и на конфронтация отново ни приземи и наложи да се върнем в света, в който живеем от векове. Изводите са направени, призивите са ясни. Светът се готви за война. Дали ще стане или не, зависи от всички нас. Светът разполага с такава мощ от разрушителни оръжия, които могат да унищожат цивилизацията на планетата, което е и ставало в милиардната ѝ история многократно. Дори не е важно толкова кой е виновен. Виновни сме всички ние, които не можем да живеем в мир, защото непрекъснато трупаме и създаваме все нови и по-страшни оръжия за унищожение и които се налага да бъдат подменяни и използвани, за да освободят място на новите, и това граничещо с лудост желание да се наложи някой над другите. Десетки народи са изчезнали в тази борба на унищожение и самоунищожение само за последните 20 века — период на противопоставяне на религии, политически системи и прекрояване на света, който продължава и днес. Няма и на кого да се сърдим и кого да обвиняваме, освен на себе си. Нали ние избираме кой да ни управлява, ние възторжено ръкопляскаме на всяко деяние и дума на любимците си, следваме ги в лудостта им или ги въвеличаваме, защото сами не можем, не роптаем срещу посегателствата върху човешките ни права. Утре могат да ни сменят дори и паспортите и да забранят да се наричаме българи, но затова пък, за радост на шепа самозабравили се клакьори на евроатлантически ценности, ще ни нарекат европейци. Но ние сме свикнали вече с това. И сме били многократно преименувани като скити, пеласги траки и скити, като илири, трибали и македони, като ромеи, славини/славяни и прабългари, накрая като румили, гяури и рая, така че ще преживеем и това.
Но да се върнем към проблема за възстановяване на готовността ни за отбрана като страна. Ясно е, че не можем да продължаваме с тази политика на пацифизъм и отричане на реалностите. Ясно е, че и съюзите, в които членуваме, разчитат всяка една страна-членка сама да може да се защитава съгласно член 3, а не само да очаква някой друг да дойде да ни защити по чл.5 от Съюзния договор. Ясно е, че страната, армията и икономиката ни се нуждаят от ресурси, и то от човешки ресурси, за да могат да отговарят на изискванията, и това е резултат от политиката през последните години, изгонила българите в чужбина. Така че няма кой друг да дойде отвън и да работи при условията, които му предлагаме. Дори туризмът ни разбра, че никой свестен човек няма да дойде отвън и да работи за тази страна, след като нейните деца я напускат. Камо ли да дойде да служи в армията и полицията.
Има само три начина да се възстанови потенциала на страната за защита и натрупа резерв за попълване на въоръжените сили в случай на криза. Първият е да се създаде наемен корпус от чужденци (като Френския легион, например), но не разполагаме със средства да им заплатим. Вторият е връщане на наборната служба, която беше допреди Новата конституция. Трудно е да се помисли, че хората ще приемат връщането на наборната военна служба като решение. Вярно е, че много ще избягат, но повечето ще останат по различни причини. И по времето на социализма са бягали и са се скривали с помощта на доктори и протекции, но огромната част от младежите служиха честно и достойно във въоръжените сили на страната. Но тогава не се приемаха за войници жени и във видовете войски постъпваха само младежите. Но днес процентът на жените в армията достига 14–16%, в някои формирования и повече, и затова не могат повече да бъдат пренебрегвани и трябва да бъдат включени в наборния контингент. Вторият проблем е, че ако се въведе наборната служба, трябва да се възстановят казармите, които бяха разрушени, и се изградят нови, което е също причина против възстановяването на наборната служба. Третият проблем е, че и армията не е готова за връщане на наборната служба, поради големия некомплект от команден състав за професионалната армия. По-общо казано, факт е, че не е възможно вече всички 50 и повече хиляди наборници да се свикват наведнъж или на две смени в казармите, защото такива няма и няма командири, които да ги обучават. Най-голям е недостигът на офицери, който достига над 25%, а сержантският състав не е готов да поеме тази задача. В момента тече частична модернизация в армията и офицерският състав трябва да е във формированията и не може да се отделя за обучение на наборници и в предучилищната подготовка, и едновременно с това да сглобява екипажи, да овладява нова техника и да ходи на мисии.
Третият способ е да се въведе задължителна военна подготовка на населението, преди всичко на младежите до 30–35 години, за да имаме ресурс в случай на нужда, при заплаха от война или природно бедствие. Защо до 30 години е въпросът. Защото това е периодът на съзряване като човек и ориентация какъв иска да бъде в бъдеще. В тази възраст се създават семейства и човек има сили да понесе натоварвания. И сега има над 150 хиляди млади хора, които нищо не правят и живеят на гърба на родителите си и на държавата. И защото не бива да се приема съществуващото, че войник може да бъдеш до пенсия. Може, но само в умовете на хора, които никога не са служили войници, и то е възможно, ако са на технически длъжности.
Но задължителната военна подготовка трябва да бъде за всички навършили пълнолетие младежи и девойки, и това е първият проблем. След като вече сме допуснали такъв процент жени в армията и като команден състав, и като войници, значи следва да се приеме, че и жените подлежат на военна подготовка.
Вторият проблем е под каква форма ще се провежда задължителната подготовка. Стана ясно, че нито армията е готова да поеме голямо число обучаеми, нито има условия за това. Това налага да се прилага доброволният принцип на обучение. След завършване на средното си образование всеки младеж и девойка е длъжен да се регистрира в местното военно окръжие и да заяви как да протече неговото обучение и кога (като период от време) е съгласен, до навършване на 30-годишна възраст. Причините може да са различни — семейни, здравословни, образователни и т.н. Така хем няма да се наруши доброволността на службата, хем ще се зачита и волята на обучавания.
Третият проблем е срокът на обучение. Практиката у нас и по света е да се разделя на начална подготовка и подготовка по специалности. Началната подготовка е за срок от три месеца, а за специалната подготовка е също необходимо да се отдели още три месеца. В заявката си доброволецът подчертава дали поетапно, или без прекъсване ще премине подготовката му и каква специалност избира след началната подготовка, като предварително планиране.
Началната подготовка задължително трябва да се провежда в учебни центрове по отделна програма и е общовойскова подготовка. Целта е да се приучи доброволецът на основни строеви навици, да се повиши физическата му подготовка и да усвои основните воински дисциплини — строева, устави, физическа, общовойскова (военна история, специални знания, тактика, защита при аварии и бедствия, оцеляване, оказване на първа помощ и други). В края на обучението получава сертификат за завършен етап на подготовка, който му дава право да участва във втория етап. Ако не получи сертификат, следва да повтори началната подготовка. По време на подготовката доброволецът получава заплата съгласно наредба на Министъра на отбраната, достатъчна за покриване на неговите нужди.
Възниква въпросът къде да са тези учебни центрове. Не е редно да бъдат в районите на военните формирования. Не е редно да бъдат и във военните училища, защото там се обучават студенти. Но при липса на други места и там може да се организират. Би следвало да се организират на местен принцип в градовете, където има излишък от казармени сгради и съоръжения, които да се използват в системата на подготовката.
Възниква проблем дали тези доброволци ще спят в учебните центрове, или ще бъдат привиквани само през деня на занятия. Ако спят в казармените помещения, трябва да им се организира денонощно настаняване с всички услуги като хранене, къпане, пране, медицински контрол и денонощна охрана от самите тях, за да се приучват на условията на войсковия живот. Но всичко това ще наложи нарастване на състава на професионалната армия, заета с обучението. Възможно е да се определят от общините сгради и райони за оборудване на учебни центрове. И без това в градовете има хиляди свободни жилища, които могат да се приемат под наем, заплащан от МО. Началната подготовка е грижа на военните окръжия, които следва да бъдат осигурени с личен състав и техника, както и със средствата, необходими за това. В Щаба на отбраната следва да има нова дирекция, която да контролира тази подготовка, и един от заместниците на Началника на отбраната да има задължението за тази дейност.
След завършване на началната подготовка следва етапът на задължителната специална подготовка. Това може да се извършва само във военните формирования от рода войска. За целта във всяко формирование трябва да се създаде щат на доброволно формирование, което да се попълва от доброволците, преминаващи специалната подготовка. В армията има опит от това. Преди промените през 1944 г. във всеки полк е имало щат на допълнителна дружина, която се е попълвала при нужда от опълчението и дори е имала готовност да развръща резервен полк при нужда. Но това ще доведе до нарастване състава на професионалната армия. Допълващата част, в продължение на три месеца, ще бъде като редовна част във формированието и ще се обучава по военните програми за подготовка, и доброволците получават заплата съгласно наредба на Министъра на отбраната, както и доволствие като професионалните войници.
След завършване на подготовката доброволният резерв се зачислява в списъците на резерва, съгласно Закона за резерва, и се извиква на преподготовка съгласно изискванията на закона. Тези, които желаят да служат в професионалната армия, се приемат на служба с предимство.
Има проблем, който трябва да бъде решен преди вземането на решение за такава подготовка, и да се премисли всичко отново. Какво става с хората, които са извън страната, и с тези, които не успяват да завършат курсовете за задължителна подготовка или се откупуват. Би следвало да плащат военен данък. Такъв е въвеждан след 20-те години на миналия век, когато е възникнал проблем с липсата на кандидати за професионалната армия. След въвеждането му хората, които не са могли да плащат този данък (от 200 лева), влизат в армията. Но и това е било временно положение. През 1938 г. се въвежда отново наборната служба и армията се попълва с редови състав до щатовете за военно време и участва във Втората световна война. Дано не се налага това отново.
Естествено, въвеждането на задължителна военна подготовка изисква промяна на нормативни документи и поднормативни актове.
Преди всичко е необходима промяна в Конституцията, по-специално в чл.59, която да придобие вида:
Чл. 59. (1) Защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към Отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона.
(2) Всеки пълнолетен български гражданин подлежи на задължителна военна подготовка.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон.
Необходими са промени и в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и в Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, както и в приетите планове и програми за развитие на силите.
Изготвил тезисите: Кирил Цветков, о.з. генерал-лейтенант, Почетен председател на Асоциацията на Сухопътните войски.