СЪЮЗ НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА И РЕЗЕРВА ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ !
Чували ли сте за българския лекар, заточен чак в далечната Сана в Йемен (там, където днес властват хутите), който изучава страшна болест и получава научно признание в Европа? А за това, че същият този медик става професор по медицина в Османската империя, носи чин на османски майор и въпреки това се среща с Левски, за да му помага в събирането на средства за народното дело?
Ако не сте – не се притеснявайте. И аз дълго не бях обръщал внимание на съдбата на този мъж. Неговото име е Христо Танев Стамболски. Роден в Казанлък на 8 август 1843 г. в семейството на учителя и търговец Таню и Дафина Стамбологлу от Калпакчийската махала, още като младеж той се прочува с дързостта си. Едва 11-годишен, Христо участва в качването на желязно клепало в храма „Успение Пресветая Богородица“. Бие го толкова здраво, че поуплашените турци го затварят в конака. Скоро обаче „прегрешението“ му е простено и мюдюринът го освобождава.
Момчето учи в местното училище и заляга не само над българския, но и над османотурския и гръцкия език. Защото има една голяма мечта: да стане лекар, а по това време това ставало в Цариград.
През 1858 г. Стамболски кандидатства в Имперското медицинско училище в Цариград, което завършва с чин майор. Следва бляскава кариера. Още като студент той се проявява в борбата с епидемиите от холера и петнист тиф, за което получава орден „Меджидие“. Скоро вече е професор във висшето светско медицинско училище в Цариград, където превежда от френски на турски език учебници и атласи по анатомия.
Въпреки шеметния кариерен скок и всеобщото уважение Стамболски помни откъде е тръгнал. Той става член на Временния съвет на Българската екзархия и председател на Българското читалище в Цариград. А през 1871 г. се среща лично с Васил Левски в опит да му помогне с финансирането на революционното дело.
След Априлското въстание и последвалите политически трусове в империята Стамболски е административно заточен (или „въдворен“) в Сана, Йемен. Именно там той прави своите задълбочени проучвания на дракункулозата – тежка болест, причинявана от ужасния паразит, наричан „гвинейски“ или „йеменски червей“. Публикува научните си изследвания на френски език и печели признанието на европейската наука.
След Освобождението д-р Стамболски избира да се завърне в родината и става един от хората, положили основите на българското здравеопазване. Заслугите му обаче надхвърлят медицината: той е председател на Областното събрание на Източна Румелия, директор на пътищата и съобщенията, както и един от инициаторите за основаването на Земеделското училище в Садово. През цялото това време не спира да бъде и просто практикуващ лекар. Неговият огромен опит, високите позиции, които заема в Османската империя, и езиците, които владее до съвършенство, помагат изключително много на Източна Румелия, а по-късно и на Княжество България. Благодарение на личности като него младата ни държава успява да покаже едно модерно, разумно и достойно лице пред тогавашната недоверчива Европа. Освен това издава и забележителни спомени. Живее дълго и си отива от този свят през 1932 г.
Защо ви разказвам тази история, и то за човек, оставил обширни мемоари като Стамболски? Той не е класическият ни герой революционер, бил е уважаван лекар и учен в Османската империя, имал е сравнително уреден живот дори и „въдворен“ в пясъците на Йемен. Защото смятам, че в днешния ни ден, вече залят от шума на ежесекундните сензации и скандали, в този дигитален делириум тременс, „червеят на амнезията“ разяжда паметта за хората, съградили Българското възраждане, далеч по-бързо и от „йеменския червей“ на Стамболски. А Христо Стамболски е просто едно от стотиците имена, които трябва да помним. За да надмогваме амнезията.