СЪЮЗ НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА И РЕЗЕРВА ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ !
На 04.12.2019 г. проекта на настоящия документ е изпратен на председателите на 15 ВПО за обсъждане и съгласуване с молба до 10.01.2020 г. да изпратят становището си.
Впоследствие проекта ще бъде изпратен и в други институции и внесен в МО.
Проект
ЗАКОН ЗА ЗАПАСНОТО ВОЙНСТВО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон определя обществените отношения, свързани със статута на военнослужещите от въоръжените сили на Република България, след освобождаването им от военна служба и от служба в органите на МВР и специалните служби, определяни в този закон като ЗАПАСНО ВОЙНСТВО и техните организации с държавата.
(2) Този закон определя и начина и способите за определяне на историческата приемственост на разпуснатите от тоталитарния режим с постановление №10 на МС от 20.07.1948г. и Протокол №7 Съюз на офицерите и Съюз на подофицерите от днешните организации на запасното войнство в Република България.
Чл. 2. Членовете на запасното войнство са длъжни:
1. Да бъдат за пример на другите граждани на родолюбие, дисциплина и безвъзмездно служене на интересите на нашата родина Република България.
2. Да поддържат военната си подготовка и да съдействат на държавните органи за сигурността и обществения ред в рамките на законите при необходимост.
3. Да съдействат за военнородолюбивото възпитание на населението и подрастващото поколение.
4. Да съхраняват и развиват военните добродетели на българското войнство и пазят честта на пагона.
5. Да оказват подкрепа на другите членове на запасното войнство при необходимост.
6. Да работят за единението на запасното войнство и обществото като цяло.
Чл.3. (1) Запасното войнство включва:
1. Всички пенсионирани и бивши непенсионирани военнослужещи от състава на Българската армия, структурите на Министерството на отбраната и производните на тях през годините и от министерствата и ведомствата, поддържали войски в състава на въоръжените сили.
2. Всички пенсионирани и бивши непенсионирани служители от системата на Министерството на вътрешните работи и специалните служби, имащи и придобили военно звание с преминаването им в запаса и резерва.
3. Всички пенсионирани и бивши непенсионирани служители от Гражданска защита, имащи и придобили военно звание с преминаването им в резерва и запаса.
4. Всички преминали курсове за доброволна военна служба и зачислени в състава на запаса и резерва.
(2) С преминаването им в запаса, всички военнослужещи от въоръжените сили, след освобождаване от военна служба и служители от органите по сигурността придобиват статут на запасни или резервисти от въоръжените сили и военно звание на основание акт на Министерския съвет и се ползват с правата и задълженията по този закон, ако в други закони не е предвидено друго за определена част от тях.
(3) Резервистите от доброволния резерв и запасните от мобилизационния резерв ползват правата си по този закон и по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, докато са в състава на формированията за мирно и военно време
(4) Ветераните от войните и военноинвалидите ползват правата си по този закон и по Закона за ветераните от войните и Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
Чл. 4. Запасните, невключени в доброволния резерв и в мобилизационния резерв и преминали пределната възраст за служба в запаса и резерва са ветерани от въоръжените сили като:
1. Пенсионирани кадрови военнослужещи от Българската армия и производните на нея през годините и в структурите на Министерството на отбраната прослужили в редовете на въоръжените сили необходимия стаж за пенсиониране.
2. Пенсионирани кадрови военнослужещи от редовете на видовете войски на министерствата и ведомствата по смисъла на чл.50, ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, отделяли и поддържали войски във въоръжените сили, прослужили пълния срок на службата във войските.
Чл.5. (1) Качеството на ветеран от въоръжените сили на Република България се определя на основата на военно-отчетната книжка, издадена от Централното военно окръжие и военните окръжия в страната.
(2) Държавата полага особени грижи за защита на моралните и социалните интереси, на престижа и достойнството на ветераните от въоръжените сили.
Глава втора.
ПРАВА НА ЗАПАСНОТО ВОЙНСТВО
Чл.6. (1) Ветераните от въоръжените сили имат право на:
1. Безплатен диспансерен преглед за него и за членовете на неговото семейство от общопрактикуващи лекари и специалисти един път в годината.
2. Ползване от него и от членовете на неговото семейство на лечебните заведения и почивни домове на съответното министерство на основание на акт на министъра/ директора, началника / на съответната служба.
3. Предимство при назначаване на длъжности, изискващи специализирана подготовка в областта на сигурносттта и отбраната в държавната администрация, ако отговарят на изискванията на Кодекса на труда по възраст и образование.
4. Закупуване на жилище от фонда на съответното министерство/служба, ако в хода на кадровата си служба и службата в резерва и запаса не са се ползвали от това си право.
5. Ползване на столовете за обществено хранене във въоръжените сили, както и столовете на държавните и общинските ведомства и учреждения при условията на съответните служещи;
6. Ползване на безплатни и с намалени цени на услуги от министерствата и ведомствата на основание на акт на съответния министър/ директор на служба.
7. Повишаване в следващо военно звание, еднократно след преминаване на срока за пределна военна служба в резерва и запаса, ако не са се ползвали от това си право след завършване на военната си служба.
(2) Ветераните от въоръжените сили, изслужили 20 и повече години военна служба по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и предшестващите го нормативни документи по военната служба, навършили пределната възраст за служба в резерва и запаса и техните съпруги/съпрузи имат право допълнително на лечение един път годишно, но не повече от 7 (седем) дни, в лечебните заведения, ползвани от него по време на кадровата служба в министерствата и ведомствата и на общините по местожителство.
Чл.7. (1) Непенсионираните военнослужещи от състава на въоръжените сили, изслужили 10 и повече години се ползват с правата на ветераните, записани в чл.6, ал.1 от закона, ако не се ползват с други по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.
(2) Съкратените предсрочно по договорите си с държавата военнослужещи от въоръжените сили в хода на реформите, на основание на решение на Народното събрание или постановление на Министерския съвет, са със статут на членове на запасното войнство и се ползват с правата записани в чл.6, ал.1, т. 2, 3 и 5 от закона, ако не се ползват с други по закона за резерва на въоръжените сили на Република България.
(3) Останалите непенсионирани военнослужещи от състава на въоръжените сили, неотговарящи на условията на ал.1, 2 и 3 са със статут на членове на запасното войнство.
Чл.8 (1) При освобождаване от военна служба на военнослужещите от Българската армия и структурите на Министерството на отбраната, излизащи в резерва и запаса се издава карта за медицинско обслужване в здравните заведения на Министерството на отбраната по образец утвърден от министъра на отбраната.
(2) Ветераните от въоръжените сили запазват своето звание след преминаване на пределния срок за служба в резерва и запаса.
(3) Ветераните от въоръжените сили имат право да носят съответната униформа и отличителни знаци на рода войска и военното формирование от което произлизат с отличителните знаци на резервистите, оперделени от министъра на отбраната при тържествени случаи.
(4) Ветераните от въоръжените сили с висше офицерско звание и на длъжност командир на съединение/ обединение, вид въоръжени сили/ и по нагоре във военната йерархия, имат право на погребение с военни почести, със съгласие на неговото семейство. Разноските за погребението са за сметка на Министерството на отбраната.
(5) Ветераните от въоръжените сили, както и техните национално представителни организации, могат да бъдат подпомагани чрез данъчни облекчения, определени със закон.
Чл.9. (1) Членовете на запасното войнство могат свободно да се сдружават в организации по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които да ги представляват и да защитават техните интереси. Организациите на запасното войнство функционират в съответствие със законите на страната и не могат да си поставят политически цели, присъщи на политическите партии.
(2) Организациите на запасното войнство, освен общите за всички граждански организации провеждат дейност за достигане на следните специфични за тях цели:
1. Да поддържат постоянна връзка и сътрудничество с военните формирования, структурите на Министерството на вътрешните работи и специалните служби и местната администрация с оглед заздравяване на връзките с народа и подкрепа на общите усилия в сигурността и отбраната.
2. Да участват в изпълнение на стратегиите и програмите по военнопатриотичното възпитание и военнотехническата подготовка на населението и подрастващите на основата на акт на Министерския съвет или на министъра на отбраната.
3. Да поддържат и развиват военноисторическото наследство и провеждат мероприятия за опазване на честта, достойнството и бойната слава на Българската армия, видовете войски на министерствата и ведомствата и органите по сигурността.
4. Да подпомагат своите членове и създават условия за взаимно подпомагане между тях и другите организации на запасното войнство.
(3) Организациите на членовете на запасното войнство могат по тяхно искане да бъдат признати за национално представителни. Редът, условията и критериите за признаването на организациите на членовете на запасното войнство за национално представителни се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната или на министъра на вътрешните работи, съответно за организациите от сектора за отбраната и от сигурността.
(4) Национално представителните организации на запасното войнство по този закон трябва да отговарят на следните критерии:
1. Да отговарят на изискванията на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и да са с дейност в обществена полза.
2. Да провеждат доказано военнопатриотична и военнородолюбива дейност в съответствие с чл.12 от Конституцията на Република България и Закона за юридическите лица с нестопанска цел
3. Да включват в редовете си преимуществено запасни и резервисти по смисъла на чл.3, ал.1 и техни организации като колективни членове.
4. Да са организационно представени в не по-малко от две трети от областите и общините на Република България.
5. Да включват в състава си лица с българско гражданство и с военно звание съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
6. Да имат достатъчен състав за осигуряване на функционирането на структурите от регионален и местен характер.
(5) Сдруженията с дейност в обществена полза се подпомагат от министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и ръководителите на други министерства и ведомства, поддържали сили в състава на въоръжените сили, на основание акт на същите.
(6) Държавата подпомага дейността на национално представените сдружения на запасното войнство ежегодно със средства от държавния бюджет
Чл. 10. (1) Министерството на отбраната, министерството на вътрешните работи и другите министерства и ведомства, поддържали войски и сили в състава на въоръжените сили, предоставят на сдруженията на членовете на запасното войнство от тяхната система, които са с дейност в обществена полза, за безвъзмездно ползване клубове/помещения и създават други условия за осъществяване на тяхната общественополезна и патриотична дейност. Помещения могат да предоставят и общините по искане на общинските организации на запасното войнство.
(2) Недвижимите имоти, управлявани от Министерството на отбраната и другите министерства и ведомства, по смисъла на чл.50, ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, се отдават с предимство за ползване от организации на запасното войнство с дейност в обществена полза, без заплащане на наем.
(3) Организациите на запасното войнство с дейност в обществена полза от системата на Министерството на отбраната ползват и правата си по чл. 226м от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за непосредствено осъществяване на тяхната общественополезна патриотична дейност.
Чл. 11. Национално представителните организации на запасното войнство определят свои представители, които като служители на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и другите министерства и ведомства координират връзките им с тези организации.
Глава трета
ОРГАНИ ЗА РАБОТА СЪС ЗАПАСНОТО ВОЙНСТВО
Чл.12. Към Министерския съвет се създава Консултативен съвет по въпросите на запасното войнство.
Чл.13. (1) Консултативният съвет се състои от председател, заместник-председател и членове - по един представител от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Националното сдружение на общините в България и по трима представители на национално представителните организации на запасното войнство.
(2) Председател на Консултативния съвет е министърът на отбраната, а заместник-председател – председателят на най-голямата национално представителна организация на запасното войнство.
(3) За организирането, разпределението и провеждането на своята работа Консултативният съвет приема вътрешни правила.
(4) Дейността на Консултативния съвет се подпомага от администрациите на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 14. Консултативният съвет:
1. оказва помощ и съдействие при провеждане на държавната политика по въпросите, свързани със запасното войнство;
2. обсъжда и приема становища по проекти на нормативни актове, установяващи и гарантиращи правата на запасното войнство;
3. съдейства за координацията между държавните органи, органите на местното самоуправление и неправителствените организации и национално представителните организации на запасното войнство за осигуряване на необходимата обществена подкрепа на дейността им;
4. установява и поддържа връзки с международни правителствени и неправителствени организации на запасното войнство, координира действията на организациите и осъществява международни програми;
5. ежегодно изготвя доклад за работата си и отчита дейността си пред Министерския съвет.
Чл.15. (1) Към Министерството на отбраната и другите министерства и ведомства се създават съответни структури за работа със запасното войнство на основание на акт на Министерския съвет или на съответния министър.
(2) Структурите имат за задача да:
- организират изпълнението на решенията на Консултативния съвет по въпросите на запасното войнство;
- организират и поддържат постоянна връзка с организациите на запасното войнство и подпомагат тяхната дейност;
- провеждат изследвания и анализи на запасното войнство и състоянието на ветераните от въоръжените сили и изготвят предложения за административни актове за решаване на проблемите;
- разпределят средствата от ведомствените бюджети между организациите на запасното войнство на основание на акт на съответния министър;
- организират и ръководят дейността по предоставяне на клубове и помещения за осигуряване на дейността на организациите на запасното войнство и мероприятията за подобряване на живота и социалния статус на запасното войнство;
- изпълняват други дейности, свързани със запасното войнство, определени в акта на съответния министър.
(3) В Министерството на отбраната се създава и води Централен регистър на ветераните от въоръжените сили.
Глава четвърта
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл.16. (1) Който ползва права по този закон, без да отговаря на необходимите условия, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.
(2) Във всички случаи по ал. 1 ползването на съответното право се прекратява и виновните се заличават от Централния регистър на ветераните от въоръжените сили.
Чл. 17. (1) Нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от длъжностни лица от съответната администрация на органите, които следят за спазването на законодателството в областта, в която е извършено нарушението.
(2) Наказателните постановления по този закон се издават от органите по ал. 1.
Чл. 18. Актовете за установяване на нарушенията и наказателните постановления по този закон се съставят, съответно издават, обжалват и изпълняват по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Правата по този закон, ако отговарят на изискванията, ползват военнослужещите от Българската армия и производните на нея през годините, структурите на Министерството на отбраната и в бившите Строителни войски, Войски на Министерството на транспорта, Войски на комитета по пощи и далекосъобщения бившата Гражданска отбрана и служителите в органите и структурите на МВР, и службите за сигурност, придобили военно звание след освобождаването им от редовна служба.
§2. Национално представената организация на запасното войнство по този закон, определена с акт на Министерския съвет е правоприемник на активите, пасивите и задълженията на закритите Съюз на офицерите и Съюз на подофицерите с постановление №10 на МС от 20.07.1948г. и Протокол №7.
§ 3. Правото на карта за медицинско обслужване по чл.8, ал.1 важи и за освободените от военна служба бивши военнослужещи от системата на Министерството на отбраната и бившите видове войски по смисъла на § 1 до влизането в сила на настоящия закон.
§ 4. Министерският съвет приема правилник за прилагане на закона в 6-месечен срок от обнародването му в "Държавен вестник".
§ 5. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.
§ 6. Законът влиза в сила от.........
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
1. "Военна служба" по този закон е и кадровата военна служба по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 и 34 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50, 86, 95 и 112 от 2003 г., бр. 93 и 111 от 2004 г., бр. 27, 38, 76, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36, 56, 82, 91 и 102 от 2006 г., бр. 11, 41, 46 и 59 от 2007 г., Решение № 9 на Конституционния съд от 2007 г. - бр. 68 от 2007 г.; изм., бр. 89 и 109 от 2007 г., бр. 13 от 2008 г., Решение № 2 на Конституционния съд от 2008 г. - бр. 28 от 2008 г.; изм., бр. 36, 43 и 102 от 2008 г.; отм., бр. 35 от 2009 г.).
Мотиви
към законопроекта „Закон за запасното войнство”
Запасното войнство е събирателно понятие и включва всички: запасни и резервисти, кадрови и наборни офицери, сержанти и войници, пенсионирани и непенсионирани такива, от състава на БНА и видовете войски, всички служили в системата на МВР и специалните служби и цивилни служители, придобили военно звание от запаса. Това са стотици хиляди хора, правата и статута на част от които са защитени от други закони за определен период от време. Такива са: военноинвалидите и военнопострадалите, защитени от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите; ветераните от войните, защитени от Закона за ветераните от войните; резервистите от доброволния резерв и тези от запаса, защитени от Закона за резерва на въоръжените сили.
За друга част от запасното войнство, излизащо от редовете на системата на Министерството на вътрешните работи и другите министерства и ведомства и специалните служби в съответните закони и правилници не става дума за статута и правата на излизащите от тях военнослужещи и служители. Същите са прехвърлени автоматически на вниманието и грижите на Министерството на отбраната, което беше оправдано по времето на тоталитарния режим поради факта че се вливаха в състава на мобилизационния резерв и военновременнте формирования на въоръжаените сили. Но с ликвидирането на огромното военновременно наследство във военната област това се оказва вече излишно натоварване на Министерството на отбраната и по същество е проблем и грижа на другите министрства и ведомства, на които те се явяват резерв в случай на кризи.
Една голяма част и то най-голямата, след навършване на пределната възраст за служба в резерва и запаса, по чл.24, ал.6 и чл.61, ал.3 от Закона за резерва за въоръжените сили на Република България се оказват извън общественото пространство и не са защитени от никакви закони. Това са генерали, офицери, сержанти и войници от въоръжените сили и такива от структурите на МВР и министерствата и ведомствата поддържали видове войски в състава на въоръжените сили, включени в резерва и запаса след преминаване на активната им служба. Това са хора, които са отдали целия си съзнателен живот на служба на родината и за укрепване на сигурността и отбраната на страната. За тях и обществените отношения, свързани със статута на тези хора с предлага основно този Закон за запасното войнство. За техните организации, създадени по закона за юридическите лица с нестопанска цел, които са лишени от история и на които не им е призната историческата приемственост на закритите от тоталитарния режим през 1948г. Съюз на офицерите и Съюз на подофицерите.
Проектът на Закон за запасното войнство защитава правото на военнослужещите от въоръжените сили и тези от структурите на МВР и другите министерства и ведомства да запазят положението си в обществото като личности с определено звание и длъжност. Определя им се малък дял от права, част от които и сега ползват, но не са определени със закон и представляват определена трудност за ръководителите на министерства и ведомства да им ги предоставят. Те са най-малкото, което им дължи държавата за техния принос гражданите в нея да бъдат защитени и държавата да има достатъчни отбранителни способности.
В законопроекта се въвежда категорията „ветеран от въоръжените сили” за тези преминали пределния срок за служба в резерва и запаса. Това са хората, които са изпълнили задължението си да служат във въоръжените сили и в структурите по чл.50, ал.2 от ЗОВСРБ за определен срок и са преминали в запаса след това като военнослужещи. Държавата досега не се е отблагодарила на тези хора с нищо, освен с възнагражденията им по закон и правата по време на активната им служба. Днес те са извън грижите на държавата, не фигурират в общественото пространство и правния мир като категория хора и не заслужават подобна съдба. В други страни ветераните са на почит. В САЩ има дори министерство на ветераните, което поема всички, които излизат от състава на въоръжените сили и им осигурява правата определени със закон.
В законопроекта се предлагат и ръководните органи в държавата, които да работят със запасното войнство и техните организации. Това са Консултативния съвет към Министерския съвет под ръководството на Министъра на отбраната и предложението за нови структури в министерствата и ведомствата за работа със запасното войнство и техните организации. Досега работата с организациите на запасното войнство и със запасните бе разхвърляна между дирекция „Социална политика” –МО и Изпълнителна агенция „Военни клубове и военнопочивно дело”, които за затруднени да я ръководят поради ограничения си състав и средства за това. В другите министерства и ведомства техните права не са защитени и не са създадени структури за работа със запасното войнство и техните организации.
В закона се определят специфичните права и задължения на организациите на запасното войнство поради факта, че включват бивши служители от силовите структури със специфична подготовка и умения, имащи отношение към отбраната и сигурността и подготовката на населението и подрастващите за защита. Предлага се и изготвянето на акт на Министерския съвет, който да определи участието на организациите на запасното войнство във военнотехническата подготовка на населението и подрастващото поколение, което участие досега бе затруднено поради отсъствието на такива нормативи.
Определени са и критериите, на които трябва да отговарят национално представените организации на запасното войнство, както и историческата приемственост на съществуващите в миналото организации на запасното войнство от днешните.
Предварителна оценка на въздействието на проекта на Закон за запасното войнство в Република България
I. Основания за законодателна инициатива
Запасното войнство и в частност ветераните от Въоръжените сили на Република България са голяма група от българското общество, която има специфични интереси и потребности. Това изисква конкретен подход, който да бъде законово регламентиран. Досега няма единен нормативен акт, който да урежда отношенията между тази социална група и държавата.
II. Заинтересовани групи
Общият брой на пенсионираните и непенсионираните военнослужещи и бивши служители от министерствата и ведомствата с военно звание е около 200 хил. души. От тях с право на пенсия по член 69 от КСО, които основно се очертават като ветерани от въоръжените сили са около 90 хиляди души през 2019г. Още около 100 хил. души са тези, които имат 10 години служба в силовите структури, които не са пенсионирани.
III. Анализ на разходи и ползи
Финансирането на дейности по проекта на закона е нищожна част от републиканския бюджет, която се разходва за подпомагане на национално-представените организации на запасното войнство. Като такава се очертава на настоящия етап само Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва с неговите близо 20 хил. членове, който се нуждае от финансиране в рамките на около 100 хил. лв годишно за издръжка на структури и обекти.
Законопроектът ще спомогне за използване експертния потенциал на тази група българи в интерес на националната сигурност и отбраната.
IV.Административна тежест и структурни промени
Не се предвиждат увеличение на административната тежест, както и структурни промени. Не се предвижда промяна в регулаторни режими и допълнителни такси.
V. Съответствие с европейското законодателство
Не е открито несъответствие с европейското законодателство.
VI. Въздействие върху нормативната уредба
Няма необходимост от съществени промени в други нормативни актове.