Полковник от запаса Иванчо Георгиев
На 1 юни т.г. центърът на с. Планиница събра на възпоменателна церемония запасни и действащи граничари, сродници и жители на родното място на героя-граничар Вергил Ваклинов. От 2018 г. има решение на дружество „Лейтенант Младен Калеев“ в град София да се организира всяка първа седмица на юни поклонение пред паметника.
Инициативна група ръководена от главния секретар на СОСЗР и председател на клуб „Граничари“ в град София – полковник от запаса Павел Станев и членове полковник от запаса Димитър Керанов - секретар на дружество „Лейтенант Младен Калеев“, полковник от запаса Александър Кръстев- председател на клуб „Граничар“ в град Кюстендил и старшина от запаса Матей Пеев - от клубния съвет на клуб „Граничари“ в столицата разпростани идеята чрез структурите на СОСЗР и осигури пристигането с автобуси и лични автомобили на над 60 участници в поклонението от София, Кюстендил, Перник, Драгоман, Трън и Брезник.
Пред паметника в центъра на с. Планиница, се проведе вълнуваща възпоменателна церемония, посветена на 66 годишнината от саможертвата, героизма и гибелта на най-обичаният български граничар - младши лейтенант Вергил Борисов Ваклинов.Паметта на героя-граничар почетоха г-жа Надя Генадиева - кмет на село Планиница, генерал от запаса Стефан Ангелов - командващ на Гранични войски в периода 1989-1992 година, полковник от запаса Венко Иванов - последният командир на 11-ти Граничен отряд - Кюстендил, полковник от запаса Павел Станев, полковник от запаса Александър Кръстев, полковник от запаса Илия Велинов -председател на дружество „Лейтенант Младен Калеев“ в София, комисар Марин Колев - заместник - директор на Регионална дирекция „Гранична полиция“ в Драгоман, главен инспектор Станой Милтенов - началник на Гранично полицейско управление в град Трън, старши лейтенант от запаса Любомир Лазаров - председател на Областната организация на СОСЗР в Перник, полковник от запаса Петър Петров - председател на общинската организация на СОСЗР в Брезник, подполковник от запаса Митко Иванов-бивш комендант на комендатурата в град Трън, членове на клубовете и дружествата на граничарите, сродници на героя и жители на селото.
Слово за живота и подвига на Вергил Ваклинов произнесе полковник от запаса Павел Станев. „В архивните документи Вергил Ваклинов е описан като герой - пример и знаме на граничарите! Хиляди са юношите, които по време на Гранични войски (1946-1997 г.) станаха мъже край граничната бразда. Стотици са мъжете със зелени пагони, които в тежки схватки с врага, показаха блестящ пример на героизъм. Десетки са героите-граничари, над чийто подвиг забравата е неподвластна. Но Вергил е един! Там, където започва България, той разбра, колко е велико да бдиш на пост при нейното начало и затова остана завинаги в сърцата на войните-граничари!“, каза той. И още от думите на полк. Станев: „Вергил е роден в бедно семейство в Пернишкото село Планиница. От малък нучен на труд, скромност и дълг. Завършва погимназиално образование. Работи като локомотивен огняр и миньор в рудник-Куциан, Перник и като донаборник постъпва на служба в Гранични Войски. По свое желание е изпратен в Школата за инструктори на служебни кучета в село Земен, Пернишко, която завършва с присвоено звание-младши сержант. Служи в застава „Ориент“ на поделение 10 360 (Гоце Делчев), която е край гръцката граница, в близост до село Бръщен. На 1 юли 1953 г., няколко месеца преди да се уволни, е смъртно ранен в района на Римския мост (в местността, наречена по-късно „Ваклинова чука“) между селата Црънча и Бръщен, на около 6 километра югоизточно от село Марулево, Благоевградско. В този ден, заедно със своето любимо куче Вихър, в изпълнение на своя отечествен дълг при охрана и отбрана на държавните граници на България, водят бой за разгромяване на бандитска група.
На следващия ден - 2 юли 1953 година, героичното сърце на най-обичания бългрски граничар от втората половина на миналия век, престава да тупти. За проявен героизъм и саможертва, с министерска заповед младши сержант Ваклинов посмъртно е произведен в офицерско звание „младши лейтенант“. Обявен е за герой на Гранични войски. В негова чест, през 1960 година, село Марулево, Благоевградско е преименувано на село Ваклиново. Тук е издигнат величествен паметник.
С Указ № 276 от 11 май 1959 г. на Президиума на Народното събрание на Народна Република България 10-та застава на 16-ти Граничен отряд, с местостоянка село Бръщен, Благоевградски окръг, се наименува застава „Вергил Ваклинов“.
С Указ на Държавният съвет на Народна Република България № 1997 от 24 септември 1981 г. Сержанстката школа за инструктори на служебни кучета в град Берковица е наименувана „Младши лейтенант Вергил Борисов Ваклинов“.
С решение/протокол № 187 от 30 ноември 1953 г. е записан под № 186 в престижната за времето си Почетна книга на ЦК на ДКМС. По времето на социализма много пионерски дружини и комсомолски дружества в цялата страна носят неговото име. През 1986 г. Военно издателство пуска от печат второто допълнено и преработено издание на книгата „Подвигът на Римския мост“, с автор Димитър Бъзовски.
Създадена е и филмова новела „Римският мост“ в която участват популярните артисти от това време - Иван Чипев, Богомил Симеонов, Джуни Александрова и други. Десетки са мономентите, увековечаващи славната битка на Римския мост. Всички те напомняха, напомнят и ще напомнят на поколенията за подвига и саможертвата на граничарите - Вергил Ваклинов, Дончо Ганев и граничарското куче Вихър.Един от тези паметници е и този в центъра на родното село на Ваклинов - село Планиница, пред който с разбираемо вълнение и преклонение се намираме сега.“
Пред дошлите на поклонението, старшина от запаса Методи Слишков-един от живите герои на Гранични войски, секретар на клуб „Граничар“ в град Кюстендил и член на УС на СОСЗР, вълнуващо сподели как подвига на Вергил Ваклинов го е вдъхновявал и мотивирал да носи отговорно и достойно граничарския пагон и да бъде като него изцяло отдаден на граничарската служба, Родината и пример в живота. Баладата за граничаря и кучето“ от поета Милан Бонев, изпълнена от него просълзиха очите на всички.
След това старшина от запаса Матей Пеев - от клубния съвет на клуб „Граничари“ в град София, изпълни завладяващи стихове за граничарската служба. Последва предложение с едноминутно мълчание и свеждане на глави се почете паметта на героя-граничар Вергил Ваклинов.
Възпоменателната церемония завърши с поднасяне на венци и цветя от участващите клубовете и дружествата на граничарите и всички присъстващи .
След приключване поклонението в с. Планиница, на възпоменателен обяд в село Батановци се обсъди предложението на генерал от запаса Стефан Ангелов да се обнови гробът на героя и постави нова надгробна плоча в гробищния парк на с. Планиница.