106 години от победната атака на торпедоносеца „Дръзки“ с командир мичман I ранг Георги Купов

    • 2018-11-08
    • Автор: кап. I ранг о.з. Румен Тотев

    През нощта на 7 срещу 8 ноември 1912 год. отряда торпедоносци под командата на кап. II ранг Димитър Добрев в състав „Летящи“, „Смели“, „Строги“ и „Дръзки“ излизат за да прехванат египетските товарни кораби, превозващи военни товари за воюваща Турция. Те се натъкват на турските военни кораби, охраняващи пътя на товарните кораби и кап. II ранг Добрев заповядва атака. Резултата е известен – от четирите изстреляни торпеда единствено торпедото от „Дръзки“ с командир мичман I ранг Георги Купов и стрелящ офицер мичман I ранг Кирил Минков поразява целта – турския крайцер „Хамидие“, охраняван от отряд от 4 бр. контраминоносци. „Хамидие“ е изваден от строя до края на военните действия.




    Торпедоносеца "ДРЪЗКИ" - експонат във Военно-морския музей. Мичман I ранг Георги Купов и капитан II ранг Димитър Добрев

    Днес, на 8 ноември 2018 год. група военни моряци от клуба „Военни моряци“ към Столичната организация на СОСЗР с председател кап. I ранг о.з. Георги Методиев и представителна група от ВМС предвождани от кап. I ранг Ваньо Мусински, зам.командир на флотилията „Бойни и спомагателни кораби“ на ВМС, гвардейци от Националната гвардейска част и отец Илиян от Софийската митрополия отдадоха почит на командира на торпедоносеца „Дръзки“ кап. I ранг Георги Купов пред неговия надгробен паметник в Централните софийски гробища. Сред нас бяха и председателят на Столичната организация на СОСЗР бр.ген. о.з. Стефан Стефанов, председателят на СВВНВУ ШЗО и РВГ мичман I ранг (сега ст.лейт.) о.з. Атанас Илев, к.д.п. и полк. о.з. Спирдон Спирдонов, гл.редактор на изданията на СОСЗР.


    Ритуала откри кап. I ранг Мусински. Той разказа за събитията във Флота преди атаката и за самата атака на отряда български кораби. Тази атака показва на света, но и на българската общност и на българските военни, че българските моряци могат да бранят своята родина достойно. Поразяването с 25% точност е резултат, непознат за онези години. Това е казано и от командира на турския крайцер „Хамидие“ през 30-те години при посещение на български моряци в Истанбул.


    След него думата взе бр.ген. Стефанов. Той каза, че това събитие се помни от българските военни. В този парцел на Софийските гробища се виждат паметници на много военни, но всичките те са на генерали – само една е на кап. I ранг. Това доказва неговата значимост. И добави – догодина се навършват 60 години от кончината на капитан Купов и Столичната организация ще се наеме тази годишнина да се отбележи достойно.


    Кап. I ранг Методиев напомни, че за успешната атака принос има и българското военно разузнаване – има голяма вероятност данните за излизащите товарни кораби от Констанца да са дошли във Варна от военното аташе в Румъния. И припомни, че преди 11 години паметника на капитан Купов е възстановен по инициатива на софийските моряци с огромната помощ на командването на ВМС и командващия Флота през 2007 год. контраадмирал Минко Кавалджиев (сега вицеадмирал о.з.).


    Последен думата взе и мичман I ранг Илев. Той каза, че единствен от присъстващите е имал честта да познава героят от Балканската война кап. Купов. Неговият син Войн Купов му е бил взводен командир в Морското училище, тогава намиращо се в Созопол. И допълни, че всред моряците от онези години името Георги Купов се е произнасяло с обич и преклонение за постигнатата огромна победа на българските моряци над несравнимо по-големия и мощен турски флот.



    Панихида отслужи отец Илиян. Той призова да пазим паметта на героите от войните за освобождението и обединението на България. Те заслужават българите да ги помним винаги. И също напомни за паметниците на военни герои – в непосредствена близост е надгробния паметник на героя кавалерист ген. Иван Колев.



    С командата „Шапки долу“ и „На колене“ бе отдадена нашата почит към героя Купов и неговите съратници от 1912 година. Сигналист изсвири военен сигнал. След едноминутно мълчание бяха поднесени венец от името на командира на ВМС контраадмирал Митко Петев и цветя от присъстващите. Ритуала завърши, но в разговорите си присъстващите продължиха да си припомнят това, което никога не трябва да забравяме – Флота е нужен и ние ще продължим делото на славните военни моряци от времето на войните за национално обединение.