Как ВМА помага на пенсионирани военнослужещи, ветерани, военноинвалиди и военнопострадали

    • 2018-09-03
    • Автор: полк. о.з. Спирдон Спирдонов, гл.редактор на Сдружение "БВ-21"

    Публикуваме интервюто с бригаден генерал професор д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS, началник на ВМА, взето на 22 август 2018 г. от полк. о.з. Спирдон Спирдонов, главен редактор на Сдружение „Българско войнство-21“. Интервюто е публикувано в сайта OTBRANA.COM (http://otbrana.com/новини_11730) и в. „Българско войнство“ бр. 16/31.08.2018 г.


    От членовете на военно-патриотичните организации се поставят някои въпроси, свързани с ползването на ВМА и нейните структури. По този повод на нашите въпроси отговаря бригаден генерал професор д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS, началник на ВМА.


    – Г-н генерал, какъв е редът за регистрация и преглед на пенсионирани военнослужещи, ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали във ВМА?

    – Условията и редът за оказване на медицинска помощ в болниците, част от структурата на Военномедицинсата академия, на пенсионираните военнослужещи, ветераните от войните, военноинвалидите и военнопострадалите, са регламентирани в две наредби на министъра на отбраната – Наредба № Н-8 от 03.08.2012 г. за определяне на условията и реда за ползване на лечебните заведения към Министерството на отбраната и Наредба № Н-5 от 11.03.2013 г. за определяне на реда за ползване и заплащане на медицинските дейности в болниците за долекуване, продължително лечение и рехабилитация в структурата на Военномедицинската академия. Съгласно Наредба № Н-8, пенсионираните военнослужещи, ветераните от войните, военноинвалидите и военнопострадалите, и членовете на семействата им, ползват за сметка на бюджета на Министерството на отбраната в частта му за ВМА, медицинска помощ в многопрофилните болници за активно лечение (МБАЛ) – София, Варна, Пловдив, Плевен и Сливен, в следния обем: прегледи от специалисти в консултативно-приемните отделения; клинико-лабораторни, микробиологични, образни и функционални изследвания, назначени от специалистите в консултативно-приемните отделения; експертиза на временната неработоспособност;спешна и неотложна медицинска помощ на място в спешните звена.

    – Какво се заплаща?

    – Пенсионираните военнослужещи, ветераните от войните, военноинвалидите и военнопострадалите (без членовете на семействата им) ползват за сметка на бюджета на МО в частта му за ВМА и спешна медицинска помощ в дома на пациента, както и болнично лечение в случаите, когато заболяването на пациента не е включено в клинична пътека на НЗОК. За сметка на пациентите от всички горепосочени групи (срещу заплащане по ценоразпис на ВМА) се предоставят: контрастните лекарствени продукти за провеждане на образни изследвания; дентална (стоматологична) помощ; консумативи и медицински изделия за индивидуално приложение, които не се реинбурсират от НЗОК; психологична помощ. В съответствие с чл. 226л, от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, изцяло за сметка на бюджета на МО в частта му за ВМА е медицинската и психологичната помощ за военнопострадалите по чл. 4, т. 1 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите – преживелите съпруг (съпруга), деца и родители на загинали при или по повод изпълнение на службата военнослужещи.Със Заповед № 816 от 28.08.2012г. на началника на ВМА е създадена организация за прилагане на разпоредбите на Наредба № Н-8 в МБАЛ в структурата на ВМА.

    – Какви възможности има членове на техните семейства да ползват услугите на ВМА?

    – Съгласно Наредба № Н-5 пенсионираните военнослужещи и членовете на техните семейства и членове на семействата на ветераните от войните, военноинвалидите и военнопострадалите заплащат медицинските дейности в болниците за продължително лечение и рехабилитация (БПЛР) в структурата на ВМА, на база „цена за леглоден“ по цени съгласно приложение № 6 – като военнослужещите и цивилните служители в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА, и членовете на техните семейства. Храненето на всички категории лица се осъществява по диети или по меню по избор и се заплаща от пациента. Военноинвалидите и военнопострадалите, с изключение на лицата по чл. 4, т. 1 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, заплащат по приложение № 7 – 25 на сто от стойността на медицинските дейности, и 25 на сто от стойността на храната. Разходите за лечение, рехабилитация, профилактика и възстановяване на ветераните от войните и лицата по чл. 4, т. 1 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите са за сметка на бюджета на МО в частта му за ВМА.

    За да могат да ползват изброените по-горе медицински дейности за сметка на бюджета на МО в частта му за ВМА, пенсионираните военнослужещи, ветераните от войните, военноинвалидите и военнопострадалите, и членовете на техните семейства следва да представят регламентираните в двете наредби документи, както следва: пенсионираните военнослужещи – копие на разпореждане за пенсиониране при условията на чл. 6 от отменения ЗП или по чл. 69 от КСО и военно-отчетна книжка;ветераните от войните – удостоверение за ветеран от войните, издадено от Държавния военноисторически архив; военноинвалидите и военнопострадалите – книжка за военноинвалид или военнопострадал; членовете на семействата – удостоверение за семейно положение от служба ГРАО, издадено не по-рано от 1 месец до постъпване за лечение (1 година за членовете на семействата на ветераните от войните) и копие на съответния документ – разпореждане за пенсиониране на съпруга (съпругата), удостоверение за ветеран от войната или книжка за военноинвалид или военнопострадал. В случай, че пациентът не представи съответните документи, той заплаща медицинските дейности в МБАЛ и БПЛР по цени за лица извън МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА.

    – Какви права имат пенсионирани военнослужещи от бившите Войски на Министерството на транспорта, Строителни войски и Войските на пощите и съобщенията за лечение и рехабилитация във ВМА?

    – Пенсионирани военнослужещи от бившите Транспортни войски, Строителни войски и войските на пощите и съобщенията нямат права за ползване на медицинска помощ във ВМА, по реда на горепосочените две наредби. Законовата дефиниция на понятието пенсионирани военнослужещи се съдържа в § 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗОВСРБ. По смисъла на тази разпоредба това са лица, освободени от военна служба (кадрова военна служба) и упражнили правото си на пенсия по чл. 6 от отменения Закон за пенсиите, чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване или по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване във връзка с § 50 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 61 от 2015 г.). Такова е становището на директора на дирекция „Правно-нормативна дейност в отбраната”, изразено в писмо рег. № 14-02-30/09.01.2018 г.).

    Няма пречка тези групи пациенти да ползват извънболнична и болнична медицинска помощ като здравноосигурени български граждани – с направление от личния лекар. В този случай лечението е за сметка на НЗОК, с изключение на потребителската такса и специфичните медицински изделия за индивидуално приложение, които не се реинбурсират от НЗОК.

    – Какви са възможностите болни и самотни пенсионирани военнослужещи, ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали да се приемат за постоянно в Болницата за долекуване, продължително лечение и рехабилитация "Калероя" – Хисар и в Болницата за продължително лечение и рехабилитация – Банкя? Как гледате на идеята да се създаде държавен хоспис за такива хора с принос към Въоръжените сили и отбраната?

    – Няма възможност болни и самотни пенсионирани военнослужещи, ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали да се настаняват за постоянно в БПЛР в Банкя и Хисаря, тъй като те са регистрирани и извършват дейност като болници, а не като домове за медико-социални грижи. Става дума за различни видове заведения по Закона за лечебните заведения, с различни функции, отговарящи на различни изисквания за устройство, дейност, персонал и вътрешен ред.

    В домовете за медико-социални грижи се осъществява продължително медицинско наблюдение и специфични грижи за лица от различни възрастови групи с хронични заболявания, специфични грижи по домовете на лица с изключение на лицата с хронични инвалидизиращи заболявания и медико-социални проблеми. Относно хосписа, това е лечебно заведение, в което се осъществяват палиативни грижи за терминално болни пациенти.

    Не е тайна, че в България има недостиг както на домове за медико-социални грижи, така и на хосписи. Ръководството на ВМА е обсъждало възможностите за създаване на хоспис към МО, но понастоящем няма финансово обезпечен проект за това.

    – Каква е политиката на ВМА за попълване на недостига от военни лекари и други медицински специалисти в академията и военните формирования? Има ли сериозен проблем в това отношение?

    – Отчитайки негативните тенденции при окомплектоването с медицински специалисти, особено в медицинските пунктове във военните формирования, ръководството на Военномедицинска академия предприе мерки в различни насоки: обучение на военни лекари – курсанти; набиране на стипендианти от медицинските университети в България; осигуряване възможност за специализация на военнослужещите с висше медицинско образование; обучение на санитарни инструктори. През 2017 г., след подписан тристранен договор между ВМА, ВВМУ „Н.Й. Вапцаров” и Медицински университет-Варна, стартира обучението на първия випуск военни лекари. Курсантите се обучават по две специалности: „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“ с образователно-квалификационна степен „бакалавър“; „Медицина“ с образователно-квалификационна степен „магистър“. От 2016 г. стартира програма по набиране на стипендианти от медицинските университети в България за нуждите на Министерство на отбраната. Задълженията на стипендиантите след завършване на обучението са същите, както на курсантите по военна медицина.

    По инициатива на ръководството на ВМА през 2017 г. се въведоха промени в ППЗОВСРБ, даващи възможност на военнослужещи с висше медицинско образование да се обучават за придобиване на клинична медицинска специалност. Взетите мерки са дългосрочни и очакванията са некомплекта от военнослужещи лекари да започне да намалява със завършването на първия випуск курсанти-военни лекари, като до 2032 г. се очаква спадне под 10%. През февруари 2018 г. професията „санитарен инструктор – военнослужещ“ е включена в списъка с професиите за професионално обучение от Национална агенция за професионално образование и обучение (НАПОО). През месец юни НАПОО утвърди държавен образователен стандарт за професията „Санитарен инструктор”, като се очаква обучението да стартира до края на настоящата година. Целта на предложените мерки е санитарните инструктори да поемат част от функциите на лекарите в осигуряване на учебно-бойната дейност на военните формирования и да изпълняват ролята на парамедици в медицинските пунктове. Друга мярка, която ВМА прилага за намаляване на некомплекта от военнослужещи – със заповеди на министъра на отбраната се обявяват конкурси за приемане на военна служба на лица, завършили граждански училища на вакантните длъжности.

    – Ползвате ли военнослужещи от резерва и запаса медицински специалисти за участие в мисии зад граница?

    – Поради увеличения некомплект от военнослужещи, Военномедицинска академия изпраща за участие в мисии зад граница лица със сключени договори за служба в доброволния резерв. С настъпилите промени в Закона за резерва (чл. 24, ал. 1, т. 8 от ЗРВСРБ в сила от 27.12.2016 г.) цивилните психолози и специалисти с медицинско образование от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА, които са преобладаваща част от медицинския и психологически персонал, не могат да бъдат назначавани в доброволния резерв и не могат да бъдат изпращани на мисия.