76 години от разстрела на ген. Владимир Заимов

    • 2018-06-01
    • Автор: кап.о.з. инж. Ясен Ангелов, председател на обл.съвет на СОСЗР-Кюстендил

    На 1 юни 2018 год. членове на областната организация на СОСЗР в гр. Кюстендил, заедно с колегите от читалище „Ген. Вл. Заимов“, положиха цветя пред плочата на мястото на родната къща на ген. Владимир Заимов.



    „Не съм вършил шпионаж, не съм издавал никакви военни и държавни тайни, в цялата си деятелност съм мислил, че правя само добро на България.“, казва пред съда ген. Заимов.


    На 1 юни 1942 г. е осъден на смърт за шпионаж в полза на Русия генерал майор Владимир Заимов. Още същата нощ той е разстрелян на стрелбището на ШЗО.

    Генерал-майор Владимир Заимов е роден на 8 декември 1888 г. в Кюстендил. Син на българския национал-революционер, апостол на Трети врачански революционен окръг през Априлското въстане и русофил Стоян Заимов. Завършва Военното училище в София през 1908 г. Действителна военна служба започва в 8-и артилерийски полк в Стара Загора. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Служи в Шуменския и Софийския гарнизон. През 1923 г. в качеството си на командир на артилерийски дивизион, предотвратява разстрел без съд на арестувани комунисти в Свилен след Септемврийското въстание. До 1934 г. полк. Заимов се държи далеч от политиката. Тогава става член на Военния съюз. След Деветнадесетомайския преврат, през 1935 г., той е назначен за инспектор на артилерията. През същата година е избран за политически секретар на Военния съюз. Същата година е произведен в генералско звание. На 16 октомври 1935 г. е уволнен от армията за антимонархически изяви с военно звание генерал-майор. През 1935-1936 г. е подсъдим на съдебния процес срещу Дамян Велчев за заговор за нов държавен преврат. Оправдан поради недоказаност за противодържавна и нелегална дейност. Тези събития ускоряват политическата еволюция на генерала в посока антимонархизъм, славянофилство и радикализъм. По време на Втората световна война е противник за участието на България в Тристрания пакт. Ген. Заимов се поставя в услуга на Съветското военно разузнаване. В контакт е със съветския военен аташе полковник T. Б. Сухоруков още от 1935 г. През октомври 1938 г. полковник Бенедиктов му предлага да сътрудничи на съветското разузнаване. През януари 1939 г. предложението му е прието и Заимов получава псевдоним „Азорский“.

    На 22 март 1942 г. той е арестуван по обвинение в шпионаж в полза на СССР, като за целта е създал разузнавателна група, която работи под прикритието на принадлежащата му картонена фабрика „Славянин“ и се свързва с други групи във Варна, в Румъния и Чехословакия. Следва следствие, съпроводено с „морален и физически тормоз“. Два месеца е в ареста без определена от съда мярка за неотклонение. По време на следствието прави опит да се самоубие.

    Обвинението и присъдата се основават на самопризнания и показания, дадени главно от племенника на генерал Заимов – Евгени Чемширов. В настолната книга на Софийския военнополеви съд е записано, че липсват каквито и да е веществени доказателства. Адвокатите на генерал Заимов – запасният полковник Владимир Тумпаров и Димитър Бочаров твърдят, че информацията предавана на бележки при редки срещи на улицата със секретаря на съветското военно аташе, не представлява строго охранявана държавна тайна. Обвинението не е в състояние да го оспори.  Пред съда ген. Заимов заявява: „Не съм вършил шпионаж, не съм издавал никакви военни и държавни тайни, в цялата си деятелност съм мислил, че правя само добро на България.“ Действията на „червения“ генерал Владимир Заимов са косвено признати за безкористни (липса на личен материален интерес), тъй като при наличие на користно деяние чл. 112 тогавашният Военнонаказателен закон предвижда в този случай изпълнението на смъртната присъда да стане чрез обесване.

    Владимир Заимов е разстрелян 1 юни. Същата вечер „Радио Москва“ призовава: „Българи, на колене! Днес е разстрелян генерал Владимир Заимов.“

    Наложената му глоба от 500 000 лева е опростена от Добри Божилов, финансов министър в правителството на проф. Богдан Филов. През май 1945 г. смъртната присъда на Владимир Заимов е отменена от състав на Софийския военнополеви съд. След 9 септември 1944 г. материалите по делото са отнесени в Съветския съюз без опис, откъдето се завръщат в края на 60-е години на ХХ век. С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 30 май 1972 г. за смелост и героизъм в борбата срещу фашизма през Втората световна война ген. Владимир Заимов е удостоен посмъртно със званието Герой на Съветския съюз.